Независимият живот - основно човешко право

От 13.09.2009г. до 18.09.2009г. се проведе  инициативата на Европейската мрежа за независим живот под надслов  „Поход на свободата – Страсбург”. От българска страна участниците бяха организирани от организацията за хора с

От 13.09.2009г. до 18.09.2009г. се проведе  инициативата на Европейската мрежа за независим живот под надслов  „Поход на свободата – Страсбург”. От българска страна участниците бяха организирани от организацията за хора с увреждания. „Център за независим живот”. Оригиналното наименование на инициативата беше „Freedom drive”. Негов автор е Адолф Рацка – директор на „Институт за независим живот” в Стокхолм и основоположник на „Европейска мрежа за независим живот”. Освен Страсбург бяха посетени градове като :Любляна, Буда Пеща, Залцбург, Мюнхен, Загреб. Основните събития бяха концентрирани в Страсбург. Всички те носеха посланието на кампанията за независим живот – „Нищо за нас без нас”. Едно от събитията беше конференция на тема „Независим живот с лична помощ –приложение на чл.19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания”. На тази конференция се обсъдиха въпросите свързани с правата на хората с увреждания и техните искания към Европейската общност. Стана ясно, че съществуват два модела за интеграция на хората с увреждания – Mедицински модел /Medical model/ и модел на човешките права /Social model/. В България, както и в други европейски страни, политиката за хора с увреждания се води съгласно принципите на медицинския модел. Това означава няколко неща. Първо грижата на държавата се определя предимно от физиологическите нужди на човека с увреждане. Така вместо да се приспосбява средата към неговите възможности, той бива изолиран от нея и неговото право на социален живот бива сведено до право на съществуване. В резултат човекът с увреждане има ограничени социални контакти. Също така той няма възможност да развие пълноценно своя потенциал и да бъде полезен на себе си, на близките си и на обществото. Изолацията на хората с увреждания се изостря и от безкрайно погрешната практика на създаване на специализирани заведения. Така държавата инвестира изключително много средства в построяване на детски градини и училища за хора с увреждания. Според модела на човешките права /Social model/ тези средства трябва да бъдат инвестирани в достъпността на средата. Този модел определя независимия живот за хората с увреждания  като човешко право. В съответствие с него средата се приспособява според нуждите на хората с увреждания. Достъпността се залага  още при проектирането на сградите, тротоарите, улиците. Това спестява средства.  Вместо да се инвестира в достъпност допълнително, тя се взема предвид още в съответните архитектурни планове. Транспортът също е сред основните обекти, подлежащи на приспособяване.  В България все още се прилага медицинският модел, който третира хората с увреждания като безпомощни пациенти, разчитащи основно на социално подпомагане. Те все още биват идентифицирани само според това, което не могат. Потребностите им се определят от лекарски комисии. Затова не се обръща особено внимание на достъпността на средата и социалния живот на хората с увреждания. Това влиза в остро противоречие с Конвенцията за правата на хората с увреждания. Тя се базира на модела на човешките права /Social model/ . С нейното ратифициране хората с увреждания ще могат да водят нормален социален живот. Те ще могат да учат, да работят, да ходят на театър, на кино, на срещи с приятели, наравно с останалите. Няма да има смисъл от тези абсурдни инвалидни пенсии, защото хората с увреждания сами ще изкарват пари, съдавайки полезен продукт. Едно от основните права залегнали в Конвенцията е правото на лична помощ. То дава възможност на всеки човек с увреждане да си наеме личен асистент. Това в България все още е проблем. У нас асистенти в повечето случаи са роднините. Това изцяло противоречи на концепцията за независим живот.  Всеки човек с увреждане би следвало да наема като асистент човек извън семейството му. Само така той би бил самостоятелен. България е подписала Конвенцията, но не я е ратфицирала. С други думи в България Конвенцията за правата на хората с увреждания все още няма юридическа сила. Процесът по ратификация е дълъг. Налага се да се приспособи законодателството на съответната страна към принципите залегнали в Конвенцията. В България този процес още не е започнал.

Друго интересно събитие бе срещата на участниците в „Похода на свободата” с българските евродепутати, проведена в сградата на Европейкия парламент. На тази среща бяха обсъдени въпросите за правата на хората с увреждания. Бяха подчертани проблемите свързани с достъпността в България. След срещата се състоя вечеря на българската група с евродепутата Илиана Иванова от ГЕРБ и други български представители в Европейския парламент.

Гвоздеят на програмата беше  предвиден за 16.09.2009 г. Точно в  10.00 часа стартира Походът на Свободата.  Десетки хора с увреждания от различни националности, се събраха и тръгнаха заедно по улиците на Страсбург, с крайна цел Европейския парламент. В похода участваха българи, французи, германци, италиянци, белгийци, шведи, холандци и др. Постоянно звучаха апели за независим живот за хората с увреждания. Навсякъде се носеха плакати, знамена и фланелки със съответните послания. Основните апели бяха свързани с ратифицирането на Конвенцията за правата на хората с увреждания от всички страни-членки на ЕС, с участието на хората с увреждания в обществения живот и във формирането на политиките на ЕС, с признаването на правото на независим живот с личен асистент като основно човешко право, с приспособяването на средата към нуждите и възможностите на хората с увреждания. В 15.00 часа в сградата на Европейския парламент, се проведе среща с европейски депутати от Интергрупата по увреждания. Тази среща даде възможност на всеки от участниците в Похода на Свободата да сподели опита си. Отново се разясниха принципните положения в Конвенцията за правата на хората с увреждания. Във връзка с това всеки човек с увреждане следва да си отговори на няколко основни въпроса, за да си изясни от каква точно помощ се нуждае: какви нужди има?; какво иска да постигне?; кои са силните и кои са слабите му страни?; как да разясни на другите от какво точно има нужда?; как да подбира, обучава, мотивира и защитава асистентите си?

В последния ден преди заминаването беше организирана кръгла маса с участници и национални координатори, за обсъждане на резултатите от „Похода на свободата”. Много ценно бе и обсъждането на следващи дейности и акции в подкрепа на независмия живот за хората с увреждания. 

Независимият живот не е някаква  привилегия. Той е основно човешко  право. Всеки трябва да се  бори за свободата си и да  я използва за своето личностно развитие. На хората с увреждания просто им е нужна малко помощ. Достъпната среда не е голяма инвестиция. Но ефектът от нея е сериозен. Тя дава възможност на хората с увреждания да се включат пълноценно в живота. Те не искат да получават помощи от държавата. Хората с увреждания искат възможност да бъдат част от обществото, да бъдат независим и и сами да се грижат за себе си. И ако се замислим всеки се стреми към това.    Автор: